РЕЗЮМЕТА ОТ ИНТЕРВЮТА С УЧАСТНИЦИ В ПРОЕКТ „ДИГИТАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В ДЕЙСТВИЕ“ финансиран от Оперативна програма „Добро управление“ с бенефициент Сдружение „Бабел България“ и партньор Българска търговско-промишлена палата

В рамките на проекта се проведоха проучвания и анализ на проблемите на дигитализацията в общинските услуги, спорта и културата.  Тук по-долу са резюмета от проведените интервюта с участници  в проекта от различни сфери на обществения живот.

БОРИС САМАРИНОВ – Секретар на Читалище „Васил Левски 1928г.“ , музикант

• Повечето читалища са на ръба на оцеляването - има финансиране единствено за заплати, които може да не достигат за покриване на минималните осигурителни прагове. От там нататък всеки се оправя сам с режийни, консумативи и ремонти.

 

• Дигитализацията на читалищни библиотеки не е оправдано икономически поради няколко причини:

-          персонал, който трудно работи със софтуерни продукти, а и трудно би могъл да е обучен

-          огромно количество работа, което трябва да се извърши - инвентаризация и каталогизиране, което ще отнеме месеци 

-          високата цена на инвестицията

-          недостатъчен оборот на библиотечни документ, който да оправдае инвестицията - средна читалищна библиотека има между 10 и 30 посещения на ден

 

• Предложения за две софтуерни решения, от които повечето читалища биха се възползвали:

1. Базова платформа за сайт, която всеки средно грамотен би могъл да попълни и управлява. Към това да се договори безплатен хостинг с някой от доставчиците, като може и да се договори и домейн. Има български компании, които биха откликнали. Така сайтът би струвал 0 лева и с едно кратко онлайн обучение или видео уроци всеки би могъл да си качи информацията сам и да управлява съдържанието. Така се разработва нещо универсално, което да служи на всички, иначе минимума за сайт е 1000лв. на година и около 300 за хостинг и домейн.
2. Разработване на софтуер, в който преподавателите да качват информацията за взетите часове с учениците си и един координатор да може да следи тази информация за да се вижда нагледно, кой колко часове е взел спрямо норматива си. Примерно пълен щат преподавател по инструмент трябва да има 20 часа седмично или 80 на месец.

 

• Финансирането на читалищата трябва да е част от нова визия в областта на културата. От плана за възстановяване могат да дйдат пари за конкретни дейности, но няма ли промяна в политиката на държавно ниво, няма как да се привлекат хора, които  да работят по съответните програми и да управляват процесите. Трябва да се повишат заплатите на работещите в читалищата, за да може да се върви и към внедряване на дигитални решения.

 

ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ – Председател на УС на Сдружение за младежка култура и съвременни изкуства „РАДАР“

 

• Сдружение за младежка култура и съвременни изкуства „Радар“ работи в областта на културата и креативните индустрии вече 19 години. Догодина ще правим юбилей от създаването на организацията през 2004 г.

 

• По отношение на дигитализацията в областта на културата, това е естествен процес - промяна на медиите за представяне на културни обекти от книжни (хартиени) и на живо, във виртуални изложби и библиотеки, онлайн стрийминг на концерти, изпълнителски изкуства, които се наблюдават от зрителите чрез очила за виртуална реалност (или дигиталния концерт на АББА с виртуални аватари). Не трябва да пропускаме и развитието на концепцията за метавселената, която дава допълнителни възможности за електронизация на културното изживяване.

 

• Основният въпрос за авторите на движими обекти на културата (напр. картини, скулптури и т.н.) и за изпълнителите (танцьори, певци, театрални актьори и т.н.) е как да получават възнаграждение за културните продукти, които създават. Появата на NFT-а за продажба дава един от вариантите за получаване на приходи за авторите на виртуални картини. Стриймингът на музика е опция за музикантите. Абонамента за онлайн платформите за филми носи приходи на актьорите, сценаристите и продуцентите. Книгите продължават да се продават както онлайн, така и в книжарниците, а вече има и немалко електронни книги.

 

• Има творци обаче, които няма да могат да отговорят на очакванията на потребителите в резултат на дигитализацията на културата и при тях може да се наблюдава намаляване на творческата активност, защото няма да могат да достигнат до целевата си публика. От друга страна, вероятно ще се появат нови форми на мултидисциплинарно изкуство, следвайки тенденцията на развитието на нещата, които приятно ще ни изненадат. 

 

ВЕЛИН ДЖИДЖЕВ – Председател на УС на Карате Клуб Левски

 

• Проблемите за навлизане на дигитализацията в спорта като цяло са липса на Стратегия за развитие на спорта и финансови инвестиции, насочени целево към внедряване на нови технологии. Липсват дигитални технологии, които да бъдат полезни при дейностите на различните спортни федерации и клубове
• Важен е проблемът и с липсата на експертен състав, подготвен за работа с новите технологии и за бъдещо цифрово развитие
• Все още липсва информация за подходящи електронни услуги, предназначени за различните спортове – необходимо е разпространяването на добри практики
• Ускоряването на дигитализацията в спорта ще доведе до:

1.      По-бърза обработка на данни

2.      Извъшване на анализ и оценка на представянето на спортистите, с което ще се постигне подобряване на резултатите

3.      По-бърз обмен на на данни между федерациите и доставчиците на спортни услуги

4.      Ще се създадат по-големи възможности на феновете за ползване на ексклузивни оферти и бонуси

• Дигиталните технологии ще бъдат от голяма полза при маркетинг на отделните спортове и за улесняване обмена между федерациите.

 

ОБОБЩЕНИ РЕЗЮМЕТА ОТ ИНТЕРВЮТА С ОБЩИНСКИ СЛУЖИТЕЛИ ОТ ОБЩИНИ РАДОМИР, БОТЕВГРАД, АЙТОС И ВИДИН

 

• Необходимо е организирането на регулярни обучения за служителите на общините за работа с новите дигитализирани услуги, за да може да се предоставя качествено услугата.
• Общините трябва да организират по някакъв начин обучение или по-голяма информираност за гражданите за ползване на новите услуги, тъй като жителите, особено на по-малките населени места, предпочитат ползването на услуги на място в общината поради липса на информираност. Липсата на компютри и връзка с интернет в някои семейства в малките населени места са също пречка.
• Необходимо е изграждането на нови системи вътре в самата община – в някои общини все още не е изградена връзка между деловодната система на общината и портала за незабавно електронно връчване. Постъпило искане за документ се завежда в деловодството на общината три дни след като е постъпило в електронния портал.
• Представителите на бизнеса обикновенно ползват всички дигитални услуги на дадена община и търсят нови такива. Някои представители на бизнеса дават предложения в общината, но липсата на бюджет и самостоятелност за взимане на решения за дигитализиране на такива услуги, забавят процеса за дигитализиране на услугите.
• Някои по-големи общини имат общински стратегии за дигитална трансформация и конкретни планове в съответствие с Националната стратегия. По-малките общини нямат този ресурс.
• Необходимо е да се увеличава бюджетът за закупуване на хардуер за служителите на общините.